„ПЪТ ПРЕЗ ОГЛЕДАЛОТО” („В ЗАЗЕРКАЛЬЕ”)
Валери Станков (р. 1956 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Фомин
Валери Станков
ПЪТ ПРЕЗ ОГЛЕДАЛОТО
Как може да съм толкова красив? –
запитах си доброто огледалце, –
отвсякъде погледнато съм жив,
макар да ми остана твърде малце,
брада, мустаци – всичко ми е в ред,
и чарковете още са ми здрави,
щом пийна мляко с две лъжици мед,
направо съм пчеличка из дъбрави!
Жените ме връхлитат на ята –
от Кайро и обратно – до Чикаго,
и – вместо стихчета да им чета,
държа се с тях со кротце и со благо,
а вкъщи нямам даже и перде,
и с биричка церя душа и язва,
акълът ми така и не дойде,
а бе, изобщо – луд човек, ви казвам,
не мога и минута да съм зъл –
и днес се моля – старче побеляло,
да ви прегърна просто, съм дошъл
през вашето красиво огледало.
Валери Станков
В ЗАЗЕРКАЛЬЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Фомин)
„Скажи мне, зеркальце, я ль не красив?! –
Моё отображенье вопрошало, –
Куда ни глянь – определённо жив,
Хоть и меня осталось слишком мало.
Усы и борода, и всё – при всём,
И зубы-челюсти ещё здоровы,
Как выпью кружку молока с медком,
Ну, прямо – я как пчёлка из дубровы!
Сонм женщин мне прохода не даёт
От самого Каира до Чикаго,
Нет чтоб стихи читать им – и вперёд! –
Я отношусь к ним с кротостью во благо.
А дома у меня и шторок нет,
Лекарство – пиво – и душе, и язве,
А разум усмехается в ответ:
Ты, в общем, псих – не говорил я разве?!
Я и минуты не бываю зол…”
„Прости! – и волосы седыми стали, –
Я, старче, просто-напросто пришёл
Обнять тебя в красивом зазеркалье”.